2015 година по пътя на теснолинейката: Равносметка

В унисон с разнообразието и колорита на пътуването по последната българска теснолинейка изпратихме и паметната 2015 година. Радост, страх, мнения и приключения запечатаха изминалите 12 месеца между 12-те гари по тясната жп линия от Септември до Добринище, която се оказа достатъчно широка да побере всичката емоция на хилядите хора, свързани с нея. И макар 365 дена да изглеждат безкрайно много - то времето мина неусетно, също както се изнизват заветните 5 часа, през които Родопското влакче лъкатуши между двете си крайни гари.

Изминалата година започна тежко. Реална опасност от закриване грозеше теснопътната железница. Плановете на властта включваха вариант за закриване на губещите жп трасета и теснолинейката не отсъстваше от списъка, макар никоя железопътна отсечка да не е печеливша. Тогава обаче едно момче показа, че хората в България и мнозина по целия свят държат на теснолинейката и не биха били съгласни тя да бъде унищожена. Интернет петицията, която то инициира, само за 30 дни събра 11 300 електронни подписа против евентуапно закриване на линията! За седмица младежът събра и над 2000 подписа от местни жители в населените места покрай жп линията. След огромното медийно разгласяване на случилото се, Министерство на транспорта, инф. технологии и съобщенията излезе с официално становище, че теснолинейката Септември - Добринище няма да бъде закрита и влаковото движение ще се запази. По-късно, през лятото, започна разработване на стратегия за 7-годишно развитие на железниците у нас, в която също не се изключваше закриване на теснолинейката в бъдеще. След обществен натиск отговорните лица обявиха, че документът е редактиран и най-високата жп линия на Балканите е извадена от списъка с линии в опасност, като изключение, защото са сметнали, че има огромен туристически потенциал, който ще пазят за развитие в по-добри времена. Така хиляди местни и хора от целия свят получиха своето успокоение.

Същевременно, още през първите месеци на годината, амбицираният младеж - възродител на тясната жп линия, предложи пред ресорния министър Ивайло Московски своя план за подобрения в услугата, която предлага БДЖ - конкретно по Родопската линия. В документа става дума за разписанието, местните, подвижния състав и др. Важна точка е именно промяната на типа отваряне на прозорците във вагоните. Към момента те се открехват толкова минимално, че човек не може да погледне или да направи снимка за спомен, а все пак говорим за най-посещаваната от туристи жп линия у нас. Освен това през лятото е нужно по-добро проветрение. Предложението е те да бъдат променени така, че да се отварят досатъчно, за да са удобни за пътуващите туристи, които идват, за да наблюдават и снимат природата свободно.

Още през следващия месец февруари възникна нов проблем. Четири влака по линията трябваше да бъдат спрени. Вследствие бързата реакция на борбения студент, който запозна със ситуацията хора с позиции и въвлече в спасяването на влаковете съответните общински администрации и граждани - композициите бяха спасени, а случката обедини отново подписите на стотици потърпевши в няколко листа хартия.

Съвсем скоро стана ясна друга лоша новина за теснолинейката - Национална компания "Железопътна инфраструктура" подготвя 10-ина гари в страната за закриване. В черния списък влизат и жп гарите Цветино и Белица по теснолинейката. Отново будният младеж се превърна в движеща сила за обединяването на граждани и институции в решаването на проблема. Министри и местни направиха всичко възможно, гражданска активност не липсваше - хората показаха, че имат глас и той трябва да бъде чут! Гарите бяха спасени от вече събуденото гражданско общество.

Поради технически проблеми възникна недостиг на локомотиви и през април и началото на май се наложи два от влаковете по линията да бъдат спрени за първоначален срок от 35 дни. Това обаче засягаше десетки местни, които използват този превоз, за да отидат до работните си места. Те трябваше да напуснат работа, защото нямат алтернатива. Навременната намеса на познатия ни вече застъпник за теснолинейката спомогна след разговори с БДЖ и категоричната позиция на хората, както и чрез труда на служители в депото, локомотивът да бъде ремонтиран изключително бързо и 2 седмици по-рано от официалния срок - влакове отново потеглиха по релсите, а хората се върнаха към нормалния начин на живот.

И така почти половината година мина в трудности и стресови ситуации, в които можеше да изгубим много. Но, не щеш ли, време беше нещата да потръгнат...

През юни в България дойдоха немци, решили да снимат филм за страната ни. Основна тематика - планини. Екипът на филма беше подбрал в интернет обектите, които ще влязат в продукцията и дойдоха да снимат. Както се досещате - теснолинейката бе част от обектите. В последствие филмът бе излъчен по една от най-гледаните телевизии в Германия - пред предполагаема аудитория от над 4 милиона души. Докато монтирали лентата, хората от екипа решили, че именно теснолинейката ще вземе главната роля, пленени от красотата на отсечката. Да, теснопътната железница бе забелязана в началото, няколко пъти в средата и в края на филма.

С настъпване на лятото започна и трескаво ремонтиране на още един локомотив за нуждите на Локомотивно депо Септември и обслужването на влаковете по Алпийската железница на Балканите. Това даде допълнителна сигурност, че няма да има извънредно спиране на влакове.

През топлия сезон, след подробно проучване на пътникотока по линията, неудоствата за хората, техните идеи и забележки - младият човек, който прави всичко по силите си и косъм да не пада от главата на теснолинейката, предложи на БДЖ да пусне 2 допълнителни влака между двете крайни гари - един нагоре и един в обратна посока. От компанията бяха готови на диалог с момчето и преговорите започнаха.

Същевременно в Септември започна ремонт на теснопътни пътнически вагони. Предложението до министъра от началото на годината беше изиграло ролята си - и проектът за реконструкция на возилата включваше добре отваряеми прозорци, с цел по-голямо удобство на пътуващите туристи и по-добра проветривост.

И пак по идея на същото това момче и с труда на много доброволци, през август започна възстановяване на приемното здание на жп спирка Цепина, която е закрита като гара през 2002 година. 13 години сградата се руши, докато идва идеята за нейното ново предназначение - музей на теснолинейката Септември - Добринище.

След края на лятото и постоянното медийно разгласяване на всичко, което се случва покрай Родопската железница, от БДЖ констатираха, че приходът от билетоиздаване за изминалото лято се е повишил значително спрямо близките предходни лета. Много нови туристи са се пленили от теснолинейката и са идвали през цялото лято само, за да пропътуват трасето от край до край.

Предесенно фейсбук страницата за тясната железница бе осъвременена, а освен това се роди и сайт за нея. Принос за тези новости в борбата за популяризиране на уникалната жп линия имат нашето момче и негов приятел - също върл фен и защитник на ретросъоръжението.

Същевременно на поредна среща в БДЖ борбеният младеж предложи композициите по линията да носят имена. Така, както е било преди повече от 25 години. Идеята бе приета радушно от управителя Димитър Костадинов и малко по-късно стана реалност.

През все още топлия ноември пък нашето влакче влезе дойстойно в Детската Евровизия, която тази година се проведе в България. Влакчето бе част от видеото - визитна картичка на страната ни. Така тази родна горост достигна до милионите зрители на музикалното шоу по целия свят.

На 9-ти декември теснопътната железница Септември - Добринище навърши 70 години. 70 години откакто е открит и приведен в експлоатация последния участък Банско - Добринище. С кратко, но запомнящо се тържество, и пищна украса - в 10:00 ч. замина празничният юбилеен влак за Добринище. Събитието организира... да не казваме отново кой, сами ще се сетите.

На 13-ти декември влезе в сила новото разписание на влаковете по линията. Обещаното от БДЖ разписание, съгласувано с предложението, стана факт. Два нови влака плюс по-удобни часове на движение за останалите. И резултатът беше очакван - само 20 дни след промените стана ясно, че приходите за месец декември са скочили, а по влаковете наистина пътуват видимо повече хора от типичното за декември месец. Факт е, че от 13-ти декември влаковете по линията тръгнаха с обещаните имена - "Вихрен", "Юндола", "Места" и "Рила“.

Така, със стресови ситуации и завидни постижения, изтече 2015 година. 70 години по-късно теснолинейката продължава да се движи измежду 12-те си гари в новите 12 месеца на 2016-а! А немалкия принос за всичко това има младежът, за когото стана дума - Кристиан Ваклинов! Да, и през новата година той обещава отново доброволно да прави всичко възможно за по-доброто на теснолинейката и хората, които я носят в сърцата си - 5 часа нагоре, 5 надолу!