хищението си, че един, тогава 19-годишен, младеж прави нещо за хората съвсем доброволно. Един от тях бе и Ивайло. Оказа се обаче, че и той е готов да направи всичко по силите си за това влакче, защото също като мен го носи в сърцето си и го боли, когато нещо лошо го грози. Така започна всичко... приятелството между нас и съвместната борба за нашата теснолинейка!

Вече четири години доброволно се борим за опазване на последната теснолинейка в България, свързваща Горнотракийската низина с Родопите, Рила и Пирин, както и градчетата Септември, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище. Хората оцениха това, което правим, и така нашата борба се превърна в обществена кауза, която днес интересува хиляди българи и хора от целия свят. Днес ние не сме няколко души, а всички тези хиляди, които повярваха в чистотата на каузата, видяха проблема и истината.

За този кратък период успяхме да предотвратим задействането на идея пак тя –  най-високата жп линия на Балканите, да бъде закрита. С наша помощ и много други лоши идеи не успяха да станат реалност.

Дадохме редица предложения на институциите, касаещи подобряване на транспортното обслужване по уникалното трасе, което и до днес е единствена връзка с цивилизацията за стотици хора. Разработихме и проекти за развиване на туристическия потенциал на Родопската железница и ги защитихме пред съответните министерство и железопътни компании. Почти всички наши предложения са приети и днес са факт.

Чрез сайта и страницата ни във Фейсбук се стараем да предоставим добро информационно обслужване на настоящите и потенциалните пътници по линията, с цел да привлечем още по-голям интерес към Родопската теснолинейка като туристическа атракция както в България, така и зад граница.

Зад гърба си имаме и няколко масови обществени прояви, целящи да обединят хората зад каузата и да покажат, че обществото ни държи на това съоръжение да се гледа с уважение и с идеи за развитие, защото теснолинейката е национално богатство и ние трябва да я пазим като такова!