Възстановена е пътеката от гара Цепина до крепостта

От днес, 15.04.2016 година, е възстановена пътеката от гара Цепина до едноименната тракийска крепост. Това се случи благодарение на огромните усилия и желание, които вложи нашият приятел и привърженик на идеите ни – Цветан Чорлев от Варвара.

В продължение на няколко седмици той се бори с прекъсналите и заличили пътеката дървета, храсти, тръни и високопланински треви. От тази сутрин обаче връзката между гарата и крепостта Цепина е възстановена за туристически посещения.

Няколко години маршрутът бе почти неизползваем и малцина дръзваха да поемат по него, защото с основание се страхуваха да не се изгубят дълбоко в гората. Затова всички планинари, избрали теснолинейката за отиване до крепостта, слизаха на гара Костандово и оттам по много по-дълъг път се отправяха към средновековните останки.

Идеята за възстановяване на най-краткия път до крепостта дошла на Цветан още преди години, но след като потърсил съдействие и всеки отказал, не се заел с нелеката задача. Така допреди месец. Тогава Кристиан Ваклинов, който е инициатор за ремонтните дейности по изоставената планинската гара, без сериозни намерения тръгнал по пътеката и разчистил част от нея. След няколко дни, когато работили заедно с Цветан на спирката, подхвърлил идеята си за разчистването на цялата пътека и разбрал, че не е единствен. Така съвсем скоро двамата заедно направили първите стъпки за пробиване на прекъснатия маршрут. Оттам насетне Чорлев продължил сам.

„Той имаше огромно желание, не го спираха нито облаци, нито дъжд, нито мръкване, нарамваше триони, ножици, брадва и вода, и влизаше в гората при първа възможност, въпреки умората от ежедневието. Аз не мога така. Затова безкрайно му благодаря за това, което направи. Той сам проби пътеката и утре хората, които ще започнат да идват, трябва да вземат примера му и да помагат в опазването на тези неща.” – каза Кристиан. Няколко изморителни дни били необходими сам да се справи с пътеката, дълга около 6 километра.

Пешеходният маршрут преминава през родопския рид Къркария по красивото дере на река Лещарица. Откриват се гледки към Чепинското дефиле и към хълма Цепина, на който стоят останките от Славовата крепост. Пътеката се вие през дъбови гори и минава през две високопланински ливади, както и покрай природната забележителност „Жълтата (Лещарската) скала”, която се вижда още от началото на маршрута.

За да поемете от гара Цепина към крепостта, трябва да тръгнете от приемното здание наляво към другата изоставена сграда отвъд линията. Точно преди нея ще видите стара бяла табела във формата на стрелка, закована на дърво. Тя сочи нагоре в гората. Там започва и пътеката. На табелата е посочена маркировката – жълта на цвят, както и приблизителното време за изминаване със спокойна крачка – 4 часа. Маршрутът е лек, за любители от всички възрасти. Подходящ е за разходка и пикник сред гората.

За да бъде максимално приятно преживяването, хванете теснолинейката от гара Септември в 8:25 ч. сутринта. Има връзка от Пазарджик, Пловдив и София. Влак „Юндола” ще ви остави на гара Цепина точно в 9 часа. След 4 часа ходене, към 13:00 ч. най-късно трябва да стигнете крепостта. След престой от час и половина за почивка и разглеждане на невероятната гледка, която се разкрива към цялото Чепинско корито и Дефилето, както и възможност за обяд, поемате обратно към гарата и след най-много три часа и половина – в 18:00 ч. сте долу. Влакчето за Септември спира в 18:04 ч. Отново има връзка за Пазарджик, Пловдив и София.

Първите сведения за крепостта Цепина са от 1220 година, когато византийците наричат града „Цепайна” или „Чепина”. Крепостта, включваща замък и цитадела, била една от най-важните в Родопите. На нейното име била наречена Чепинската котловина – Цепина, по-късно Чепина и Чепино. Неин най-известен владетел бил деспот Алексий Слав, племенник на Цар Калоян. От 1990 година останките са обявени за забележителност. Под върха има хижа, която предлага нощувки и храна. Надморската височина е 1136 метра.

Ориентировъчна карта на пътеката ще откриете и в интерактивната карта на трасето в раздел "Трасе" на сайта ни ТУК.

Ивайло Механджиев