Разкрития за теснолинейката

Преди да започнем с разкритията на някои истини, нека информираме и малкото противници на теснолинейката, проповядващи, че е твърде голям разход и България днес не се развива заради нея, за следното:

Ако условно стопим българите до 5 милиона, а годишните разходи за линията раздуем максимално до 10 милиона, това прави по два лева на човек годишно или по по-малко от 17 стотинки месечно от всеки българин, за да се движат влаковете по най-високата жп линия на Балканите и тя да бъде полезна на местното население и да радва хилядите туристи от целия свят. А ако добавим, че в проста сметка ще Ви покажем как разходите реално са не повече от 6 милиона, вместо 10, приходът около милион, а българите сме 7 милиона – то теснолинейката излиза по 71 стотинки годишно на човек... което вече е жалко да се прави на проблем. И всичко това при условие, че не се направи никакво подобрение на начина, по който се управлява линията, и разходът остане в същия размер и в бъдеще.

В този материал ще представим на заинтересованите някои подробности около живота на единствената у нас теснолинейка, които всеки – фен или противник, трябва да знае.

КАКВО ПРЕДОТВРАТИХМЕ ДОСЕГА?

Неотдавна публично ни обвиниха, че заблуждаваме немалката си аудитория, разпространявайки невярна информация и на база такава си придаваме важност, героизъм и трупаме слава. Ставаше дума за това, че и тази година гара Белица за пореден път беше в опасност от закриване и че неведнъж по високите етажи на властта се е заговаряло за закриване на цялата теснопътна железница. Според един наш последовател във фейсбук, това не било вярно и опасност от такива действия никога не било имало. Тъй като обаче през последните години вземаме дейно участие в живота на Родопското влакче, ще Ви разкажем максимално открито как стоят нещата и какво сме направили лично ние за него.

Още през есента на 2012 година Кристиан Ваклинов започва да пише писма до БДЖ, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията с искане да бъде пуснат допълнителен вечерен влак от Добринище поне до Якоруда. Такъв се движи до 2011 година, когато новата партия, поела властта, го спира. Именно този влак, тогава пътуващ не само до Якоруда, а и до Септември, е един от най-пълните по линията, тъй като превозва ежедневно работещите в Банско и Разлог до техните домове в околните села и градове. След спирането на влак 16108 през 2011 година, някои редовни пътници напускат работа, други спят по гарите, трети се групират и си купуват по един автомобил на четири души и др., само и само да оцелеят. Това сътресение отблъсква много клиенти от жп услугата в Родопите. След поредица от откази и обяснения, че пускането на влака е невъзможно, Кристиан стига до новоназначения министър-председател Пламен Орешарски с писмо, след което от декември 2013 година исканият от хората влак е назначен. Тъй като от БДЖ оставят този влак да пътува само от понеделник до петък, а хората там работят и през уикенда, композицията не успява да се напълни, защото остава неудобна за местните. Въпреки това влакът пътува две години – през 2014 и 2015. Голямата победа бива постигната в края на 2015 година, когато от БДЖ приемат предложението на Кристиан (съдържащо исканията на по-голямата част от хората по линията) и назначават нови два вечерни влака по теснолинейката – от Септември до Добринище и от Добринище до Септември. Това са спрените през 2011 година 16107 и 16108. Днес, 4 години след спирането и 4 месеца след пускането им, пътниците бавно, но сигурно се завръщат към тях. За кореспонденцията между Кристиан и институциите може да се провери в деловодствата на съответните, където тези данни следва да се пазят.

Веднага след 1989 година тогавашната власт започва да обмисля как да намали разходите на държавата. От железниците теснолинейката е на първо място. Скоро става ясно, че през 2002 година ще бъдат закрити другите две теснолинейки у нас: Червен бряг – Оряхово и Пазарджик – Варвара. Това се случва точно по план. Теснолинейката Септември – Добринище е спасена, благодарение на това, че обслужва курортни градчета и има неразвит туристически потенциал.

„Познавам човека, който е успял да спаси тогава Родопската жп линия. Тъй като е изключително скромен и доскоро бе част от системата, няма да споменавам името му, но в личен разговор съм готов да споделя с всеки, който не вярва, че това е истина.” – споделя Кристиан Ваклинов.

По-късно, след 2002 година, неведнъж става дума за закриване на теснолинейката. За това свидетелстват открито десетки медийни публикации, които и днес стоят из интернет пространството и по архивите, а местните хора знаят в какъв страх са живели години наред. За пореден път властта повдига този въпрос и през 2011 година, когато започва да „реформира” БДЖ и ДП "НКЖИ", а част от реформите включват закриване на „губещи” жп направления.

През 2014 година правителството подготвя проект за закупуване на нов подвижен състав за теснолинейката, тъй като локомотивите, които я обслужват, са стари и неикономични. След скорошната смяна на властта обаче проектът остава в небитието, а мнозина с право няма да повярват, че е истина.

Неколкократно през последните години се явяват различни инвеститори, които искат да вземат на концесия теснолинейката срещу условието да разгърнат туристическия й потенциал. По неясни причини обаче досега държавата не я дава.

От края на 2014 година, само за 30 дена, нашата онлайн петиция събра 11 300 електронни подписа против евентуално закриване на теснолинейката. Други 2 хиляди подписа се събраха само за седмица по протежението на жп линията. Тази информация се разпространи по медиите и достигна до много хора. Създаде се голяма група хора, които видимо се интересуваха от съдбата на теснолинейката, а това накара Министерството на транспорта да направи публично обръщение, в което уверява, че линията няма да бъде закривана до края на 2015 година.

Кристиан Ваклинов: „Министър и кмет ми казаха в очите, че линията трябва да бъде закрита, защото отдавна е ненужна.”

В началото на 2015 година правителството се опита да спре четири от влакчетата по теснолинейката, заедно с още над 100 влака в страната. Ние се включихме във веригата от подписки, която плъзна из засегнатите отсечки. Това спаси всички влакове, включително и нашите, с номера 16220, 16221, 16222 и 16232.

Скоро след това, по липса на изправен локомотив, бяха отменени влакове 16101 Септември – Добринище и 16104 в обратната посока. Първият и до днес извозва около 50 души до работа всяка сутрин. Заповедта бе за 35 дни. Не се планираше извозване с автобуси, наети от БДЖ. Хората трябваше да останат без никаква опция за превоз.

След като говорихме със зам.-министъра и новия управител на „БДЖ – Пътнически превози” получихме думата им, че локомотивът ще бъ - де ремонтиран и пуснат значително по-рано. След това с много усилия и извънреден труд дори по Великден, професионалистите в Локомотивно депо Септември оправиха локомотива и той тръгна 15 дни по-рано. Това няма как да докажем документално, но напомняме, че не получаваме пари за направеното и няма смисъл да си придаваме важност, когато става дума за толкова важни неща. Ние не сме политици, а просто граждани, на които им пука.

Миналата 2015 година бе тежка за теснолинейката и с опита да се закрият гарите Цветино и Белица. Нека хората не вярват, право на всеки е да вярва в каквото си поиска. Но нека попитат местните. Гарите трябваше да бъдат закрити през пролетта. След събраните десетки подписи и проведените срещи в МТИТС, процесът по закриването бе преустановен в съвсем ранен етап. Само преди месец стана ясно, че гара Белица отново е предложена за закриване, макар и все още само на думи. Предотвратихме закриването на Белица за пореден път с помощта на хора от най-висок ранг, сред които дори евродепутати. Проявиха разбиране, защото това наистина е проблем не само за местните, а и за цялата теснолинейка. Няма как да споделим имената им, защото са публични личности.

С такива реални премеждия минаха последните четири години по теснолинейката. Но между лошото имаше и хубави неща.

КАКВО НОВО ПОСТИГНАХМЕ?

Година след като представихме своя „План за подобряване на транспортното обслужване и развитие на туристическия потенциал на теснолинейката Септември – Добринище” пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, започна планов капитален ремонт на 8 теснопътни вагона. Както предложихме, прозорците бяха направени от типа „плъзгащи се”, а не както са до момента – открехващи се съвсем малко, без възможност за гледане и снимане от тях.

След проведени разговори и внесено писмено предложение в „БДЖ-ПП”, от Холдинга приеха и осъществиха друго наше предложение – даване на имена на влаковете по теснолинейката с цел реклама на жп линията. Избрани бяха имена на географски обекти в района: „Вихрен”, „Юндола”, „Места”, „Рила” и „Клептуза”.

По случай 70 години от откриването на линията до Добринище, на 9-ти декември 2015 година доброволно организирахме кратко тържество на гара Септември. Присъстваха над 100 души – местни и гости от страната. Имахме живо включване в „Тази сутрин” по бТВ, както и репотражи за БНТ и други телевизии.

На 3-ти март 2016 година призовахме хората да се качат заедно на празника в теснолинейката, с което отново да покажем съпричастност към съдбата ѝ. Над 200 души бяха с нас в 8-те вагона на сутрешния влак „Юндола”. Слязохме по план в Якоруда. Там организирахме заведения и програма, ханпахме, разходихме се, разказахме интересни и непознати факти за Якоруда, тропнахме едно голямо хоро на площада и обратно с теснолинейката се прибрахме. Хората бяха много доволни, а събитието влезе в новините и достигна до всички кътчета на страната. Имахме гости от цялата страна, от Петрич до Плевен и от София до Димитровград...

На 6-ти май 2016 година се проведе второто ни подобно масово събитие. Отново над 100 души, отново 8 вагона, отново слязохме в Якоруда – на празника на града. Вечерта продължихме за Добринище, където всеки си организира преспиване и в събота се върнахме обратно с теснолинейката. Дойдоха много млади и вдъхновени хора, въпреки традицията на този ден да се събираме семейно край трапезата.

През изминалите две години, в които се стараем да се чува за теснолинейката надлъж и нашир, влакчето влезе в два филма за България – немска продукция, както и в реклама по национална телевизия.

От няколко месеца вече имаме и свой собствен сайт, който изключително бързо набра доста последователи. Освен това и фейсбук страницата ни се развива с добри темпове. Хората все по-масово се интересуват и следят какво се случва с теснолинейката. Влакчето се очертава да се превърне в традиционно място за отбелязване на големите национални празници ежегодно.

ИМА ЛИ ПЪТНИЦИ?

След проведени наши преброявания на пътниците по теснолинейката става ясно, че те са с 80 души повече на ден за април 2016 спрямо цялата 2015, в която са броени и дни от активния туристически сезон – лятото. От февруари до април пътниците са се увеличили с над 60 души.

Към момента ежедневно с 8-те влака между двете крайни гари се превозват по 615 души на денонощие, което, сравнено с много близки по дължина жп линии, обслужващи много по-големи населени места, е изключително добре и в по-голям обем.

Добрите данни се дължат на подобренията в разписанието, които ние предложихме на БДЖ миналата година и бяха приети, т.к. ги защитихме с логични тези и мотиви. Както очакваме – повишението в броя на превозените пътници продължава да нараства с утвърждаване на новото разписание.

КАКВИ СА ПРИБЛИЗИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ НА ТЕСНОЛИНЕЙКАТА?

• За деветте влака в денонощието: 800 000 лв./година

• За заплати на персонал на БДЖ и НК"ЖИ" по линията: 3 100 000 лв./година

• За поддръжка и ремонт (БДЖ и НК"ЖИ"): 1 000 000 лв./година

• ВСИЧКО за годината: 4 900 000 лв.

Няма да представяме по-подробна разбивка на данните тук, но те са изкарани на база информация за цени на таксите и горивото, заплати и пр. Данните са приблизителни. Смятаме, че категорично не е възможно да пропускаме разходи за 5 000 000 лв., така че всичко общо да стане 10 милиона, както многократно съобщават властимащите, също без да подкрепят думите си с документи. Призоваваме всеки, който има по-точна и подробна информация, да я представи, за да избистрим картината, ако някъде грешим много.