72 години жп линия до Добринище
Днес се навършват 72 години от тържественото откриване на последния участък от Родопската теснолинейка, свързващ пиринските градове Банско и Добринище. Както неведнъж сме писали, тази 6-километрова отсечка, заемаща южните покрайнини на Разложката котловина, е построена с огромно желание и доброволния труд на стотици добринищенци, сред които жени и деца.
На този ден трябва да споменем малко известни имена, имащи основна заслуга за построяването на теснопътната железница. На първо място това е инж. Стоян Митов, който я проектира в началото на 20-те години на ХХ век. С риск за живота си, той участва в строителството и на терен в първия участък – до Велинград. На второ място ще отдадем почит и на воеводата от Неврокоп (дн. Гоце Делчев) – Стоян Мълчанков, чието приятелство с министър-председателя Александър Стамболийски изиграва важна роля да започне изграждането на теснолинейката Септември – Добринище. Тук ще споменем и пазарджиклията Георги Стойнов, който като народен представител от Пазарджишко в XIX-тото Народно събрание настоява и издейства градът му Пазарджик също да бъде свързан с теснолинейката – при гара Варвара. Не на последно място по важност се прекланяме и на всички незнайни обикновени хора от народа, дали живота си за изграждането и съхраняването на това чудо на инженерната мисъл, което днес нашето Гражданско сдружение „За теснолинейката” цели да запази, популяризира и развива като национално богатство.
От 9 декември 1945 година до днес – 9 декември 2017 г., теснолинейката свързва градовете Септември, Костандово, Ракитово, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище. От 1928 до 2002 година има връзка и с град Пазарджик. Въпреки първоначалния план трасето да достигне днешен Гоце Делчев, а и по на юг до Егейско море, дековилката остава само до Добринище. Това обаче далеч не значи, че жп линията от Тракия до Пирин не е изиграла важна роля в социалното, културното и икономическото развитие на селищата само до Добринище... Напротив! Посредством тази железница е развит и целият гоцеделчевски край, като до Добринище стоки и хора са се превозвали с влак, а оттам надолу още 40 километра с талиги и по-късно с автомобилен транспорт.
72 години по-късно теснолинейката Септември – Добринище е вече единствената жп линия в България с междурелсие 760 мм (при нормално разстояние между релсите 1435 мм). В периода от 1989 година до днес неведнъж се говори за закриване на жп линията, каквато съдба застигна другите две теснолинейки – от Пазарджик до Варвара и от Червен бряг до Оряхово (на Дунава). Днес Малкото влакче, както ще чуете да я наричат някои местни, остава жизненоважно за стотици местни хора във високите райони на общините Велинград и Якоруда. Към този момент 8-те влака по линията превозват над 600 души в денонощието – мнозина отиващи на и прибиращи се от работа, други пътуващи до по-голям град за посещение в здравно заведение, звено на държавната администрация или пък на пазар. Въпреки развиващите се динамично автомобилен и автобусен транспорт, в района на теснолинейката тя остава и до днес най-предпочитано транспортно средство, въпреки ниската скорост. Освен това хиляди туристи ежегодно посещават най-високата жп линия на Балканите, за да се насладят на атмосферата, която витае тук от далечни времена.
Пожелаваме на всички железничари, работещи по линията, да бъдат здрави, да се чувстват специални – работейки точно тук, да не губят ентусиазма и волята, благодарение на които влаковете пътуват до днес.
Честита годишнина!
