Родопската теснолинейка Септември - Добринище
Разписание на теснолинейката Септември-Добринище
Билети и цени на пътуване за теснолинейката Септември-Добринище
Подвижен състав - локомотиви, мотриси и вагони на теснолинейката Септември - Добринище
Местоположение и трасе на теснолинейката Септември - Добринище
История на теснолинейката Септември - Добринище

НОВИНИ

Сърбите и все по-популярната им теснолинейка „Шарганска осмица"

Вероятно много от Вас не са чували за село Мóкра гóра. И неслучайно, защото то стои сгушено високо между планините Златибор, Тара и Златар. И за да се допълни представата Ви, това е на 50 километра от най-близката жп гара, разположена в 50-хилядния град Ужице, който пък се намира на 3 часа път с бърз влак от сръбската столица Белград. С една дума – далече от България, но някой ще каже „и не съвсем”, само на 460 километра от София. Прегръдката на планината и изолираността от останалата транспортна мрежа на Сърбия не пречат на целогодишния туристически поток от Балканите, Европа и Азия. Там беше и председателят на нашето сдружение „За теснолинейката” Кристиан Ваклинов, за да разбере какво привлича хора от близо и далеч, и да ни разкаже впечатленията си.

 

Раждане и прераждане

Раждането на идеята за построяване на теснолинейката в Южна Сърбия датира от началото на ХХ век и през 1916 година започва изграждането на жп линията Ужице-Вишеград-Сараево с междурелсие 760 мм. Трасето свързва няколко държави и преминава през планинска местност като в района на гара Шарган Витаси трасето се изкачва в 4 етажа и чертае цифрата 8, за да преодолее денивелацията от 300 м. Линията е открита през 1921 година, когато и в България тръгва първият влак през Западни Родопи – теснолинейката от Септември до Велинград. След 53 години експлоатация, през 1974 година теснолинейката в Южна Сърбия е закрита. Причина за това става развиващата се бурно икономика, в която превес взимат автомобилните превози – товарите започват да пътуват бързо с камиони, а пътниците с леки коли и автобуси. През следващите две десетилетия местното планинско население все по-често си спомня за пророчествата на известния Митар Тарабич от село Кремна (също в района на теснолинейката), който в края на XIX век казва следното: “В планината Шарган ще бъде построен железен път. Той ще бъде използван определено време, а после ще бъде затворен. След години хората ще се сетят отново за този път и ще го възстановят, но ще го използват само с цел почивка и удоволствие.”

В края на миналия век, след като първата част от пророчеството се е сбъднала, местното население осъзнато или не поема по пътя за реализиране на останалите предположения. Така през 1999 година се повежда местната кампания за събиране на средства и подкрепа от близо и далече за възстановяване на най-живописните 15,440 км от някогашната теснолинейка – тези между гарите Мóкра гóра и Шарган Витаси, където линията чертае осмица поради което отсечката се нарича „Шарганска осмица”. Своята подкрепа дават много местни жители и общината, и не след дълго идеята достига до правителството с искане за изпълнение. На помощ на проекта идва и известният в цял свят режисьор Емир Кустурица, който настоява пред „високата порта” линията да бъде възстановена, а за ентусиазма на местните да си върнат влакчето по-късно той създава филма „Животът е чудо”.       Преданието от края на предишния век е изпълнено докрай – от началото на 2000 година започва възстановяването на 15-километровата отсечка в долината на река Увац, а на 01.09.2003 година настъпва прераждането й и наистина този път не за превоз на местното население и товари, а за да се развие в следващите години туризъм в този красив край и да се превозват по над 80 000 пътници годишно.

 

Тематична атмосфера витае наоколо

 Още на пътя за Мóкра гóра туристите ще видят няколко места, на които върху постаменти са експонирани парни локомотиви в перфектно състояние. Който има време да спре, ще види, че историята на всяка машина е достъпно и интересно представена. Наоколо е изключително чисто, а за локомотивите е осигурено осветление, което не позволява на нощта да ги скрие от минаващите автобуси и автомобили с туристи.

Когато пристигнете в района на гара Мóкра гóра ще видите, че в радиус няколко километра от жп линията всичко, изградено от човек, е еднотипно и тематично. Всички дворни огради, парапети на тротоари и мантинели по пътищата са направени или изцяло, или частично от стари релси. Подпорните стени на жп линията, шосето и реката, както и беседките за отдих са изградени от стари траверси – дървени и бетонни. Усещането е уникално и влаково, така да се каже. Навсякъде има табели, насочващи потока от хора към началната гара – Мóкра гóра.

Над трасето на влакчето е изграден и т.нар. „Дървенград” – построен от Кустурица за филма „Животът е чудо” през 2003 година. Етноселище в типичния за Сърбия народен градеж, където всички сгради са направени от дърво и камък. Пак за филма е изградена и гара Голубичи по трасето на Шарганската осмица.

Районът е пълен с хотели, вили и къщи за гости. Държавните железници също разполагат с туристическа леглова база и ресторанти. Всички сгради обаче са еднотипни – облечени в дърво и камък. Разбираме, че такава е разпоредбата – строителството да бъде с типичния за Сърбия планински стил, също като етноградът на Кустурица. Нарушители на създадения ред няма и човек сякаш попада в приказка.  

Ето, че вече сте се озовали на гарата. Голяма табела с логото на железницата и надпис „музейно-туристическа железница” посреща всички посетители. Всичко наоколо е чисто и подредено, сградите спретнати, настилките здрави, зелени тревни площи с дървета и храти, от осветителните фенери висят саксии с нацъфтели цветя, а любезни служители обръщат внимание на всеки за добре дошъл.

 

Държавата предлага комплексно обслужване

– пътуване, настаняване и хранене

За разлика от други атракционни теснолинейки по света, „Шарганска осмица” е държавен проект, който се поддържа изцяло от държавата. Както у нас, железният път и сградният фонд са на държавната компания „Инфраструктура – Сръбска железница”, а превозът извършва тяхното БДЖ – „Сърбия воз”. Но освен жп линията като съоръжение, включващо инфраструктура и подвижен състав, тук е създадена почивна база за настаняване на туристите. Трите гари по трасето – Мóкра гóра, Ятаре и Шарган Витаси са превърнати в туристически бази – на първия етаж се помещават ресторанти, а на втория – стаи за нощувки, в които е пресъздадена уютна домашна атмосфера. Трите гари са възстановени с дървена дограма и старата пръскана мазилка, което придава различно усещане на посещението. Поради ограничения брой легла, които се събират в трите гари от 20-те години на миналия ХХ век, край гара Мокра гора са изградени допълнителни здания в същия стил. Нощувката в базата на железниците също е на достъпна цена, а условията са безупречни, така че посетителят да се пренесе наистина в приказките. Закуската и вечерята към туристическия пакет се изпълняват от ресторантите в гарите, също поддържани от държавата. Блестящо обслужване, брандирани с логото на железницата маси и покривки, богато меню, препълнени чинии с качествена храна и пак онази „влакова” атмосфера – по стените има снимки от историята на линията, таванът е покрит с изработена от дърво осмица, каквато чертае трасето, а в някои кътчета на салона има макети на гари и влакове.

 

Билет за 15 лв. и топло приятелско отношение привличат стотици всеки ден

Билетно-информационното гише се намира на перона до приемното здание на гара Мóкра гóра. Непрекъснато прииждат групи туристи – пролет и есен ученически екскурзии, а през лятото чуждестранни граждани, предимно азиатски. Чуват се руска и българска реч. Няма суматоха, нито напрежение.

Билетите се резервират онлайн през интернет от всяка точка на света, а на място само се взимат. Обслужването става бързо, а служителите допълват приятното усещане с позитивното си поведение и внимателно отношение към всеки гост. На тръгване от гишето всеки турист може да си вземе диплянка с карта на трасето, гарите и спирките, малко история и описание на забележителностите в околността.

Цената за двупосочното пътуване, което продължава около 2 часа и половина, струва 15 български лева. Няма конкретни места, групите се настаняват заедно, а индивидуалните пасажери си избират свободно вагона, където да пътуват. Не се чуват викове, разправии, няма напрежение. Превозният персонал от началник-влак и двама кондуктори за 5-те вагончета е между хората непрекъснато и им съдейства при всякакви въпроси с усмивка на уста. Неоспоримо е, че сърбите умеят да посрещат гости далеч по-добре от нас и това трябва да им се признае.

Среща с природата на релси в старинни ретровагони

Влаковете между Мóкра гóра и Шарган Витаси заминават всеки ден в 10:30 и 13:30 от април до края на юни, а в разгара на лятото – до края на септември, пътува и допълнителен трети влак в 16:30 ч. По време на коледните празници влакчето се движи за няколко седмици и също се радва на голям интерес. При интерес се назначава и допълнителен влак, теглен от парен локомотив. Пътуването до крайната гара Шарган Витаси продължава 30 минути, за които влакчето преминава през 22 тунела и се спуска 300 м надолу в долината на река Увац. По време на връщането влакчето спира на 4 места по 10 минути – две панорамни площадки с гледка към долните етажи на линията и красивата гора, изградени от траверси и релси, както и на гарите Голубичи, където е сниман филмът на Кустурица, и гара Ятаре, където работят ресторант и магазин. Персоналът на влака съобщава във всеки вагон за престоите, след което събира пътниците обратно да се качат, за да продължи пътуването.

Композицията се движи в състав от 5 до 7 вагона, сред които пътнически и реконструирани товарни вагони с дървена облицовка и дървени пейки, с открит преход по между им. Влакът се тегли от румънски дизелов маневрен локомотив, каквито са използвани и по Родопската теснолинейка у нас. Скоростта е 30 км/ч.

Проблемът, който срещат от „Сърбия воз”, е, че през последните години лятото връщат множество групи поради невъзможност да ги обслужат, защото разполагат само със 7 пътнически вагона. Освен дизеловите локомотиви, които са три на брой, „Шарганска осмица” разполага и с няколко парни машини, едната от които е възстановена за движение и се използва при специални групови пътувания.

При заявено специално групово пътуване се предлага възможността за удължаване на маршрута в 20-километровия участък от Мóкра гóра до Вишеград в Република Черна гора. От сръбските железници планират през 2020 година да пуснат на пазара нов туристически продукт – пътуване до Вишеград с влак и оттам обратно до Сърбия с лодка през 60-километрово гранично езеро.

 

В прегръдката на планината

Природата наоколо е представена предимно от смесена гора. Поради факта, че трасето попада в територията на национален парк, всякаква сеч е забранена, дори да е с цел разширяване на гледката от панорамните плаформи по жп линията. 30% от пътуването е под земя, защото 22-та тунела имат обща дължина над 5 км, а през останалото време влакчето преминава в непосредствена близост до разнообразието от дървета в горите на планината. Няма спиращи дъх гледки към реки и пропасти, нито надвиснали над линията скали, но атмосферата, която създават служителите с топлото си отношение, кара всеки посетител да забрави, че това е реалността.

При посещение в района, туристите имат възможност да посетят Дървенград – етноселището на Кустурица, да отпият вода от древен кладенец, да разгледат откритата експозиция на парни машини или да се прекръстят в изградения тук православен храм. По алеите се виждат вагони, превърнати в заведения и магазинчета, малък амфитеатър, направен от Сдружение „Мокрогорци и приятели на Мóкра гóра”, които ежегодно се събират и си устройват концерти, беседи и забавления. Впечатление правят и паметните плочи и камъни, запечатващи имената на хората, помогнали днес планината и нейното влакче да бъдат притегателна сила за хора от целия свят.

 

А сега да се върнем в България и Родопите…

            Сърбия е извън Европейския съюз и преди около 10 години преживя война. Въпреки това, още преди две десетилетия държавата се вслушва в населението си и позовавайки се на една история създава от нулата туристическа атракция с комплексно обслужване – превоз с исторически влак, нощувка  в ретрообстановка, вкусна храна от висококачествени продукти, както и пренасяне в приказния свят на етнографските дървени къщи сред природата и всичко това в компанията на сръбска народна музика и влакова символика във всеки детайл.  Така преданието на пророка от Кремна се сбъдва и днес в планината отново кипи живот от прииждащите хиляди туристи всяка година.

България посреща 2003 година с 49%  км по-малко теснопътни железници. Закрити са 118,5 км жп линии с междурелсие 760 мм – това са Дунавската теснолинейка Червен бряг-Оряхово и Пазарджишката теснолинейка, част от Родопската тясна железница до Велинград, Банско и Добринище. В същата 2013 година Сърбия и Румъния започват работа по вдъхването на нов живот две теснолинейки, които днес са топатракции на световно ниво.

И докато в Сърбия държавата, а в Румъния дървопреработващо предприятие правят чудеса с наличния ресурс – жп линия сред планината, България влиза в Европейския съюз и продължава периодично да говори за закриване и на последните 125 км тесни релси – тези, които свързват не гората с гора, а СПА и ски столиците на Балканите, най-високата гара на Балканите и редица природни, културни и исторически забележителности. А когато сърбинът разбра, че в България имаме не просто една осморка, а още две шестици и още над 100 км тесен път през спиращи дъха гледки и исторически места, той се почеса по главата и попита какво чакаме, че не го развиваме?!

Но докато в съседките ни се купуват и възстановяват теснопътни возила – вагони, мотриси и локомотиви, БДЖ цяло лято гони туристите от Родопската теснолинейка като отменя редовните влакове поради допуснатото оставане с критичния минимум локомотиви – само три при необходими поне 5. И пак нашата държава през 2018 година продаде товарни вагони на румънците, за да направят те от тях панорамни пътнически платформи, защото, видите ли, за нас е ненужна скрап, пък нека си губят времето северните ни съседи.

Не на последно място е и фактът, че българската държава в лицето на Национална компания „Железопътна инфраструктура” разполага с леглова база в гарите Велинград, Банско и Добринище, но се използва са служители. Останалите гари също могат да се приспособят и обзаведат за посрещане на туристи – някъде с ресторант, другаде без. В допълнение, преди няколко години БДЖ прехвърли на НКЖИ срещу стари задължени огромната си почивна станция в Добринище, разположена на най-красивото място в градчето. Днес станцията е празна и чака неясната си съдба. Вероятно нечий личен интерес е да я купи срещу нереално ниска цена и да започне да печели за себе си. Но все още държавата може да впрегне ресурса си и там ежегодно да пристигат туристи от целия свят, дошли да се качат на Родопската теснолинейка.

 

 

 

Please reload

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
Please reload

АРХИВ
Please reload

Това е неофициална страница на теснолинейката. Ние не представляваме БДЖ и не носим отговорност за неточности в публикуваната информация.

За повече информация: 0892 288 220

 

С удоволствие ще отговорим на Вашите въпроси!

Пишете ни:
Разписание на теснолинейката Септември-Добринище
Билети и цени на пътуване за теснолинейката Септември-Добринище
Подвижен състав - локомотиви, мотриси и вагони на теснолинейката Септември - Добринище
Местоположение и трасе на теснолинейката Септември - Добринище
История на теснолинейката Септември - Добринище
  • Facebook - White Circle
  • YouTube - White Circle
  • Instagram - White Circle
  • Flickr - White Circle
  • Twitter - White Circle

© 2016 - 2017 Родопската теснолинейка, Кристиан Ваклинов | Всички права запазени. | Сайт: Ивайло Механджиев