Пазарджишката теснолинейка Пазарджик - Варвара
 
Теснолинейка
Пазарджик - Варвара

Теснопътната жп линия от Пазарджик до Варвара е с № 17 в Националната железопътна мрежа на България и с дължина 16,703 км. Някога жизненоважна връзка между областния център Пазарджик и Родопите, днес от линията са останали малко следи. По нея не се извършва влаково движение от 2002 година, а от 2004 година трасето е закрито и демонтирано. На тази страница ще се опитаме да Ви запознаем с възможно най-много от наличната днес информация за светлите години в историята на тази изгубена вече линия. Още снимки от линията и експонати, свързани с нейната експлоатация, можете да видите и в специално посветената секция в нашия Дом-музей на теснолинейката в гара Цепина.

ИСТОРИЯ

През 1916 година в Царство България е решено, че от съществуващата тогава гара Саранбей (днес Септември) по жп линията София - Пловдив, ще се построи теснопътна железница към Родопите, а по-натам и по долината на река Места до Разложко и Неврокоп (днес Гоце Делчев).

В 1920 година е взето решение да се построи железопътен клон от Татар Пазарджик до бъдещата гара Варвара и оттам линията да продължи през Родопите към Чепинско.

На следващата година обаче работата започнала, а клонът до Пазарджик отпаднал от плана. Когато разбрали за това, пазарджиклии се разочаровали, притеснили и обидили на държавата до крайност. Причината била ясна – градът от векове се бил наложил като пазарен център, особено за родопския район, и като бъде лишен от строящата се най-бърза и надеждна връзка - железницата, то той със сигурност щял да изгуби своите функции, а това щяло да доведе до оредяване и обедняване на населението му. Имало основание в думите на местните, затова молбите им бързо стигнали до министър-председателя Андрей Ляпчев. Властта чула единодушното искане на Пазарджик да се свърже с бъдещата жп линия през Родопите и в Закона за разширение на железопътната мрежа в България, гласуван през 1925 година, било наредено да се построи частта Татар Пазарджик – Варвара и занапред теснолинейката да носи името Татар Пазарджик – Неврокоп, като това да стане основно направление за всички бъдещи товари и пътници.

Цялата 16-километрова теснопътна жп линия е построена за 3 години - между 1925 и 1928 година - с редовна и временна трудова повинност, със средства от фонд „Постройка нови железопътни линии“, събирани от заитересованото население, и с помощта на държавата – доставка на железопътни релси и стрелки. Стойността на построените части възлиза на 17 милиона лева.

Линията е тържествено открита на 27-ми октомври 1928 година. Тогава преминава първият влак от Саранбей през Варвара до Татар Пазаржик. Вълнението е огромно и незабравимо.

 „От 27 октомври 1928 г. заповядвам, да се открие за редовна експлоатация, новата теснопътна линия Татар Пазарджик – Варвара със спирка Ляхово. Теснопътната станция Татар Пазарджик да се открие за пътнишка, багажна, колетна и сточна служба във вагонни пратки.“

 

Министър Рашко Маджаров, София, 25 октомври 1928 г.

След 74 години редовна експлоатация – от 1-ви октомври 2002 година товарното и пътническо влаково движение по теснопътната жп линия № 17 Пазарджик – Варвара, клон на теснолинейката Септември – Добринище, е преустановено. След година и два месеца тя е официално закрита, а железният път - демонтиран. Публично властта дава мотив, че линията е крайно губеща, по нея не пътуват хора и затова се налага да бъде затворена. Но местните хора знаят истината и тя е далеч от официалното становище. Всички тези доводи са лъжа. Или поне са били лъжа докато самите отговорни лица умишлено не докарали железния път до окаяно състояние и в следствие – влаковете до опразване, а паралелно с това и уж съвсем случайно – автобусите по същото направление се препълнили.

Днес, 88 години по-късно, Варвара, Ветрен дол, Ляхово, Пазарджик, Велинград, Добринище и Гоце Делчев още помнят директната връзка помежду си, отнета насилствено. Но паметта на всички хора пази тази история и я предава на младите поколения.

 

В този ред на мисли и ние не можахме да пропуснем да споменем изчезналото начало на Родопската теснолинейка Пазарджик – Добринище – Гоце Делчев.

ТРАСЕ

Линията води началото си от трите теснопътни коловоза на гара Пазарджик и преминава през лек полски терен. Оттам трасето поема на юг, а след това в западна посока и прекосява землищата на Главиница и Капитан Димитриево. Достига до спирка Ляхово, пресича шосето Пазарджик-Ляхово, минава през землището на Паталеница и след като пресече шосето Пазарджик-Ветрен дол, достига до спирка Ветрен дол. Денивелацията на участъка е 80 метра (от 201 при гара Пазарджик – до 281 при гара Варвара), а най-големият наклон - 15 ‰. Най-малкият радиус на крива по линията е 75 метра. Има 3 експлоатационни пункта: теснопътна гара с коловозно развитие в Пазарджик и две спирки – в селата Ляхово и Ели дере (днес Ветрен дол). Последната е открита доста по-късно.

 

Най-големите съоръжения по трасето са железен мост с отвор 30 м над Чепинска река, сводов мост с отвор 15 м и сводов подлез за шосето с отвор 6 м.

Интерактивна карта на трасето:

ПОДВИЖЕН СЪСТАВ

17-та линия се е обслужвала от Локомотивно депо Септември и всички принадлежащи му единици подвижен състав. За пътнически превози първоначално са използвани локомотивите 1-10.76, а най-основно са се експлоатирали мотриси и мотрисни ремаркета от двете серии 81 и 82. След спирането им от движение, пътническите влакове се теглили от сериите дизелови локомотиви 75, 76 и 77 с пътнически вагони, като за кратко са се използвали и маневрени локомотиви от серия 93. Товарното движение и многобройните смесени влакове са били обслужвани от сериите 500.76, 600.76, 75 и 77.

Местоположение и трасе на теснолинейката Пазарджик - Варвара
История на теснолинейката Пазарджик - Варвара
Подвижен състав - локомотиви, мотриси и вагони на теснолинейката Пазарджик - Варвара
 
 
 

Това е неофициална страница на теснолинейката. Ние не представляваме БДЖ и не носим отговорност за неточности в публикуваната информация.

За повече информация: 0892 288 220

 

С удоволствие ще отговорим на Вашите въпроси!

Пишете ни:
Родопската теснолинейка
Нагоре
История на теснолинейката Пазарджик - Варвара
Местоположение и трасе на теснолинейката Пазарджик - Варвара
Подвижен състав - локомотиви, мотриси и вагони на теснолинейката Пазарджик - Варвара
  • Facebook - White Circle
  • YouTube - White Circle
  • Instagram - White Circle
  • Flickr - White Circle
  • Twitter - White Circle

© 2016 - 2017 Родопската теснолинейка, Кристиан Ваклинов | Всички права запазени. | Сайт: Ивайло Механджиев

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now