През 1916 година в Царство България е решено, че от съществуващата тогава гара Саранбей (днес Септември) по жп линията София - Пловдив, ще се построи теснопътна железница към Родопите, а по-натам и по долината на река Места до Разложко и Неврокоп (днес Гоце Делчев).

В 1920 година е взето решение да се построи железопътен клон от Татар Пазарджик до бъдещата гара Варвара и оттам линията да продължи през Родопите към Чепинско.

​

На следващата година обаче работата започнала, а клонът до Пазарджик отпаднал от плана. Когато разбрали за това, пазарджиклии се разочаровали, притеснили и обидили на държавата до крайност. Причината била ясна – градът от векове се бил наложил като пазарен център, особено за родопския район, и като бъде лишен от строящата се най-бърза и надеждна връзка - железницата, то той със сигурност щял да изгуби своите функции, а това щяло да доведе до оредяване и обедняване на населението му. Имало основание в думите на местните, затова молбите им бързо стигнали до министър-председателя Андрей Ляпчев. Властта чула единодушното искане на Пазарджик да се свърже с бъдещата жп линия през Родопите и в Закона за разширение на железопътната мрежа в България, гласуван през 1925 година, било наредено да се построи частта Татар Пазарджик – Варвара и занапред теснолинейката да носи името Татар Пазарджик – Неврокоп, като това да стане основно направление за всички бъдещи товари и пътници.

​

Цялата 16-километрова теснопътна жп линия е построена за 3 години - между 1925 и 1928 година - с редовна и временна трудова повинност, със средства от фонд „Постройка нови железопътни линии“, събирани от заитересованото население, и с помощта на държавата – доставка на железопътни релси и стрелки. Стойността на построените части възлиза на 17 милиона лева.